Jul 15, 2015, 8:04 PM

''О, ревност'

  Poetry
530 1 0

Забит пирон в сърцето нежно,

а там скрит си ти и теб ранява теб и любовта прекрасна.

Черна кръв се стича, по-черна от съдбата на вдовица.

Защо, кажи ми ревност не мога само да обичам?

 

Сянка ти на любовта си, правиш ме тъй сляпа и наивна.

Ревнувам силно и цялата се късам.

О, ревност ще надделееш ли над обичта, че моето тяло чак изгаряш

и правиш мене луда, неразбрана?

Как да видя, че съм смешна със очи ревниви, те са заслепени от мъглите 

сиви?

 

На всички влюбени завиждаш.

От тебе искам да се махна, ти обсебваща си, мразеща, ужасна!

О, ревност проклета, от ада ти си взета!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Косара Йорданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...