Какво да направя, когато не чуваш!

Когато не искаш да знаеш дори...

Когато говориш, че само преструвка

са моите думи изляти преди!

Когато съзираш парад от девици,

които с воали метат моя праг! 

Щом все подозираш поток хубавици,

които са с мене от сутрин до мрак!

Щом вечно сънуваш порой от кокетки,

които танцуват пред моите покои!

Или пък бленуваш как всички съседки

ще са разтерзани от пръстите твои!

И що да се случи, щом твоите длани

метален хлад сеят връз мойто лице!

И как тъй научи, че ужким от лани

присъствала друга във мойто сърце?

О, Драга - робуваш на купчина слухове -

не се и опитвай, даже недей го отрича!

Че точно затуй - злобни някакви духове

из твойто съзнание в тъмното тичат!