О, ти
/О, ти не идвай, вече.
И без това не си пристигал,
а тъй ми се прииска да те има.
Застанал тъжен, в тъмното, навън -
треперещ лист във януарска зима.
/О, ти не идвай, вече.
Хайде, моля те, ела .
Поне веднъж да ти затръшна, искам,
вратата тежка, точно под носа
и злобно, през сълзи, да се изкискам.
/О, ти не идвай, вече
- под клепките ми - вечност.
Затворила очи, да те сънувам,
и после, в утрото, под облачно небе,
от бялата слана да те ревнувам.
/О, ти си тук. (А казах да не идваш.)
Ти - скитник дрипав, мой любим, прекрасен.
Приготвила съм ти постеля, мека,
Заспѝ блажено, в моя мрак - ужасен.
Но ето, днес, предчувствам те, наблизо.
/Дошъл си ти. И може би, оставаш.
Оставаш, може би, но за минутка време,
...
и после пак, завинаги си заминаваш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елмаз Всички права запазени
