mislitel (Георги Каменов)
1149 11118
3.04.2021 г., 13:15 ч.

О, времена, о, нрави* 

  Поезия » Философска, Гражданска
596 2 10

И времената се менят,

и нрави.

И думите понякога мълчат,

а истините... бързо се забравят...

 

И после се откриват пак

за да

потънат в мрак

отново без следа.

 

Върти се цикълът все нов

макар и древен.

Сърцето се нуждае от любов,

но често... даваме му пепел...

 

Все мислим, че открили сме основата

на битието,

но често бъркаме и закаляваме оковата,

която ни разделя от небето.

 

Издигаме във идеал самите себе си

и вярваме в това.

И раните лекуваме, но ни остават белези,

и бъркаме минутите... със вечността...

 

В заблуди тъне цялата история,

но без поука.

Все бъркаме измамницата астрология

с това, че за живота е наука.

 

И вярваме в съновници, и във оракули,

и в сенките,

невиждайки, че новите ни дракони

се крият в парламента, и във банките.

 

Върти се колелото на заблудите

и всичките сме заслепени,

и само влюбените, а и лудите,

възможно е да са спасени...

 

Но няма и гаранция за тях,

че всичко е така банално,

а казаното тук видях

в едно... магическо кълбо кристално...

---------

Заглавието - цитат на Цицерон

 

23.09.2015.

 

Георги Каменов

© Георги Каменов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??