О, времена, о, нрави*
И времената се менят,
и нрави.
И думите понякога мълчат,
а истините... бързо се забравят...
И после се откриват пак
за да
потънат в мрак
отново без следа.
Върти се цикълът все нов
макар и древен.
Сърцето се нуждае от любов,
но често... даваме му пепел...
Все мислим, че открили сме основата
на битието,
но често бъркаме и закаляваме оковата,
която ни разделя от небето.
Издигаме във идеал самите себе си
и вярваме в това.
И раните лекуваме, но ни остават белези,
и бъркаме минутите... със вечността...
В заблуди тъне цялата история,
но без поука.
Все бъркаме измамницата астрология
с това, че за живота е наука.
И вярваме в съновници, и във оракули,
и в сенките,
невиждайки, че новите ни дракони
се крият в парламента, и във банките.
Върти се колелото на заблудите
и всичките сме заслепени,
и само влюбените, а и лудите,
възможно е да са спасени...
Но няма и гаранция за тях,
че всичко е така банално,
а казаното тук видях
в едно... магическо кълбо кристално...
---------
Заглавието - цитат на Цицерон
23.09.2015.
Георги Каменов
© Георги Каменов All rights reserved.
