Виж ме, обагрена съм цялата в студено,
Доближиш ли се до мен, ще усетиш вкуса на синя празнина.
Хайде, погледни ме цялата прозрачно крехка,
Докоснеш ли се до мен, няма да се разтопя, а
Ще се счупя на милион парчета.

Ще ме видиш ли? Ако не, завинаги ще остана безчувствена снежинка.
Хванеш ли ме, о, не няма да се разтопя, ще се превърна в студен дъх през люта зима.
Още ли не можеш да ме видиш? Студът не можеш ли да вече да усетиш?
Хладен полъх в топла стая обзема всичко, щом аз витая.

На този леден трон аз вечната корона сама ще нося,
Войска от ледено, студено и синьо завинаги ме пази.
Но видиш ли ме, не ме докосвай, не желая и теб
Моята студенина първо да сломи, а после да прегази.

Експлозия от вечен лед в сарая, 
Но да горя, ох , как аз мечтая.