valqka (Валентин Василев)
515 2124
26.09.2017 г., 20:14 ч.

Обагрено 

  Поезия
308 0 2

 

 

 

 

 

Каква шарения, колко багри!
Как есента събира всичко –
жълточервените листа опалени
по още зеленеещите тревички,
тъмните борове, укротили лятото,
облечени за зимата с иглички,
а под тях, почти угаснали, 
цветенца пролет, изостанали самички...
Така унесен аз си мисля,
щом гората слива меко
пролет, зима, есен, лято,
как те сменят се в човека?
Наесен той дърво е обрано,
обезлистен, отдал си плодовете...
Навярно преливат сезоните в един,
както в душата се излива всичко –
мъки, радости, любов, обиди,
затуй есента човешка е пропита
с дъх на старо вино тръпно...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Валентин Василев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??