29.01.2009 г., 17:22

Обелска социално-религиозна поезия

1.4K 0 11

 

Стихче първо, на което не му измислих заглавие

 

В кризата България студува,

на мен замръзна ми сопола,

но това не ме интересува,

щом имам си геврек и Coca-Cola.

 

Ква криза, кви два лева

 

Цените скачат, доларът поевтинява,

но над всичко колата остава.

Левче или два, все ще ми е тая,

че във колата е истината, зная.

 

Обелският завет

 

Сред облаците лицето на Господ се показа:

"Човешките ви жертви вече не желая."

- с могъщия си глас Той им каза - 

"Не от кръв, единствено от кола се нуждая."

 

Под вещата редакция на Геврека.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Костов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хахаха, днес направо се разбих от смях
  • Стихчето първо е невероятно
  • Не е богохулство. Ако Господ не обичаше кола, щеше ли да я създаде в почти всеки магазин по света? И, както е известно на всички, колата е втечнена доброта и щастие. Какво по-божествено от това?
  • Охоо, щом и Гевречето е намесено, значи работата е сериозна

    "Не от кръв, единствено от кола се нуждая." И аз така
    (6)
  • а бе, Мишо, източни спрямо къде?!

    п.п. Viva Coca Cola!!!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...