1.08.2009 г., 23:42 ч.

Обесена мечта за люлка... 

  Поезия » Друга
1821 0 34

Обесена мечта за люлка...

 

 

Обеси ми надеждите с въжето,

което плетох с обич цяла нощ.

А казваше ми мама, че мъжете

за имиджа се правели на лоши!

 

Обеси ми надеждите! Какво пък!

Нали съм още влюбена до смърт!

Ще се усмихнеш мило и гальовно

и аз ще ти простя. И този път!

 

Обеси ги! Приличам ли на жертва?

Сърцето ми е плачеща цигулка.

Обеси ми надеждите с въжето,

което плетох! Да направя люлка...

© Ив Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??