Обесена мечта за люлка...
Обеси ми надеждите с въжето,
което плетох с обич цяла нощ.
А казваше ми мама, че мъжете
за имиджа се правели на лоши!
Обеси ми надеждите! Какво пък!
Нали съм още влюбена до смърт!
Ще се усмихнеш мило и гальовно
и аз ще ти простя. И този път!
Обеси ги! Приличам ли на жертва?
Сърцето ми е плачеща цигулка.
Обеси ми надеждите с въжето,
което плетох! Да направя люлка...