Самодива (Вики)
535 5960
7.05.2020 г., 23:43 ч.

Обесени на времето 

  Поезия
1065 10 9

Обесени на времето висим
и цял живот измерваме с бесилото.
Житейски опит, мъдрости, сълзи,
но... има нещо странно, нещо гнило.

Уж наше е, защо ще ни душѝ,
нали само за целите ни служи,
а ден след ден, по малко ни руши
до жалък труп, пресъхнал и спаружен.

Не дишаме. От примката боли.
И вик, и песен, в гърлото засядат.
Гласът, посипан с борови игли,
брои секунди – стъпчици към ада.

Но времето е наше. Всеки миг.
(Обесените, имат ли въжето!?)
Дали и на кого принадлежи
отрязъкът, преди небитието!?

Над мярката, кой би се извисил,
за време и пространство, за да диша!?
Нашийника с безмилостни бодли
кой срязал би, без тайна сила свише!?

Покорни на невидим, строг палач,
от нас измислен, кротко се люлеем,
а примката – зависимост до плач,
ни притежава. Господ ни се смее.

© Вики Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не, не е моя стих. Помпозност усетих. С всеки ден умираме по малко и това не е трагедия. А природа. Важно е какво правим докато умираме. Иначе хубаво написано.
  • "Но времето е наше. Всеки миг.
    (Обесените, имат ли въжето!?)"

    "Все мгновенно, все пройдет;
    Что пройдет, то будет мило."
    Пушкин

    Няма как да притежаваме нещо, което отминава...
  • Мъдростта в стиховете ти, Вики, е невидимата нишка, която ме омотава и ме дърпа пак да те прочета. Благодаря ти.
  • Истинно. Тъжно. Дълбоко.
  • Наистина мъдър стих! Още с раждането човек се хваща за времето, което го развежда по житейската му пътека. Ако успее да бъде в хармония с времето - добре, не успее ли – се движи по течението, а времето го люлее... Поздравления!
  • Разкош!
  • Много ми хареса. Господари на нищо и никого сме.
  • Вики, поздравявам те за тази силна поезия! Цялото стихотворение е една метафора на живота, с много дълбок замисъл и завладяваща поанта! Браво!🍀🌼🍀
  • Мъдър стих, предизвикващ размисъл.... Поздравления, Вики!
Предложения
: ??:??