9.08.2007 г., 23:08

Обещах...

658 0 1

Опитах се да ти напиша нещо…

Но оставам самовглъбена в мислите си, безмълвна...

Извини ме, след толкова чакане –

исках само за миг да те зърна,

но отпуснах глава и… заспах.

Сънувах сън. Нейде навън съм.

Непознат град, непознати улици…

Вървя по някакъв път,

улисана в мислите си…

Никога не съм си представяла,

че някога толкова далеч ще ги пратя.

Та ти си на хиляди разстояние.

И може би в този миг също си мислиш за… мен

Та… вървя по този път… разбит,

осеян с ями, криволичещ надолу-нагоре,

сякаш някакъв лабиринт. И убиваща пустош…

Няма живинка, няма жива твар наоколо.

Усещам страх от неизвестното.

Няма кого да попитам за верния изход.

Но дълбоко в себе си вярвах – ще го намеря!

Крача твърде самоуверено!

Сигурна съм – ще те намеря.

Опитвам се да си те представя -

такъв, какъвто си може би на снимката без посвещение…

Оглеждам се наоколо -

някакви дървеса, сухи клони

и къщи с високи огради, но прихлупени покриви…

Спирам неволно пред една,

да си отдъхна.

Видях някакво копче върху врата.

И опитах да го натисна,

но… както се случва в съня – копчето не работи.

Полумрак…

Заплаках от безсилие…

Седнах пред вратата и реших да чакам…

Намерих пролука някаква.

Надникнах.

Видях странна светлина, идваща нейде отвътре.

Някакъв трепет обзе ме и облекчение…

Зачаках…

Светлинката се приближаваше към мене! О, Боже!

Някой бавно приближаваше към мен!

Ето, в сумрака – очертан силует. Чакам.

Сърцето ми бързо заби, от вълнение.

Чух нечий глас: Сънуваш!

Не виждах лице.

Не! Това беше сън наистина, но сякаш бях будна…

Поразително!

Вратата се отвори бавно и светлинката ме озари.

Та… това беше ти! Да вярвам, или да се събудя!?

Не искам! Нека сънят продължи!

Протягам ръце към теб. Докосвам те.

Премаляла от дългото, уморително търсене,

най-после открих те, в съня си…

Очите ни се срещнаха най-после,

мълчаливи и плахи.

Твоите ме докоснаха.

И вглеждайки се в мен,

навярно си зададоха въпроса:

Защо ли? Все пак ме намери…

Събудих се, а защо ли?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...