xnavyx (Иван Пенев)
9 3
29.05.2010 г., 22:24 ч.

Обещание 

  Поезия » Любовна
1118 0 2

Но ето, сякаш като през стъкло

аз виждам твоя лик във слънчева страна.

Ах, как тихо като восък се рони пак скръбта

и очите ми прогаря като жертвено перо.

 

Студено е във тази стая, но шепне пак прахта,

че през едничкия прозорец, отпечатал две сълзи,

аз виждам как танцуваш сред слънчеви цветя

и как като снежинка ликът ти се топи.

 

Подай ми две ръце. Помогни ми да премина!

Или остани сред слънчева страна...

Аз искам да те гледам през влажното стъкло.

 

И няма аз из стаята нивга да замина.

Дори да се стопиш като белег от сълза,

аз тихо ще догарям като жертвено перо.

© Иван Пенев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??