Обещание
Но ето, сякаш като през стъкло
аз виждам твоя лик във слънчева страна.
Ах, как тихо като восък се рони пак скръбта
и очите ми прогаря като жертвено перо.
Студено е във тази стая, но шепне пак прахта,
че през едничкия прозорец, отпечатал две сълзи,
аз виждам как танцуваш сред слънчеви цветя
и как като снежинка ликът ти се топи.
Подай ми две ръце. Помогни ми да премина!
Или остани сред слънчева страна...
Аз искам да те гледам през влажното стъкло.
И няма аз из стаята нивга да замина.
Дори да се стопиш като белег от сълза,
аз тихо ще догарям като жертвено перо.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Пенев Всички права запазени
