xnavyx (Иван Пенев)
9 3
29 мая 2010 г., 22:24

Обещание 

  Поэзия » Любовная
1122 0 2

Но ето, сякаш като през стъкло

аз виждам твоя лик във слънчева страна.

Ах, как тихо като восък се рони пак скръбта

и очите ми прогаря като жертвено перо.

 

Студено е във тази стая, но шепне пак прахта,

че през едничкия прозорец, отпечатал две сълзи,

аз виждам как танцуваш сред слънчеви цветя

и как като снежинка ликът ти се топи.

 

Подай ми две ръце. Помогни ми да премина!

Или остани сред слънчева страна...

Аз искам да те гледам през влажното стъкло.

 

И няма аз из стаята нивга да замина.

Дори да се стопиш като белег от сълза,

аз тихо ще догарям като жертвено перо.

© Иван Пенев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??