Обещание
Но ето, сякаш като през стъкло
аз виждам твоя лик във слънчева страна.
Ах, как тихо като восък се рони пак скръбта
и очите ми прогаря като жертвено перо.
Студено е във тази стая, но шепне пак прахта,
че през едничкия прозорец, отпечатал две сълзи,
аз виждам как танцуваш сред слънчеви цветя
и как като снежинка ликът ти се топи.
Подай ми две ръце. Помогни ми да премина!
Или остани сред слънчева страна...
Аз искам да те гледам през влажното стъкло.
И няма аз из стаята нивга да замина.
Дори да се стопиш като белег от сълза,
аз тихо ще догарям като жертвено перо.
© Иван Пенев All rights reserved.
