6.02.2009 г., 22:13

Обещание

1.3K 0 2
Обладана от порока,
не исках да повярвам,
че щастие възможно е за мен.

И не за бъдеще копнеех с теб,
а да те накарам да повярваш,
че можеш да ме имаш тази нощ.

Но любовта ти пламна отведнъж -
внезапно бликнал извор,
дари ме с животворната си мощ
и утолои отчайващата ме до лудост жажда.

В клетвата ти за всевечна вярност
аз никога не ще те подозирам -
вярвам в теб като във божество.

И без да моля да си винаги до мен -
ще бъда само твоя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...