silviya_flower (Силвия) silviya_flower (Силвия)
11
Feb 6, 2009, 10:13 PM

Обещание

  Poetry » Love
1.3K 0 2
Обладана от порока,
не исках да повярвам,
че щастие възможно е за мен.

И не за бъдеще копнеех с теб,
а да те накарам да повярваш,
че можеш да ме имаш тази нощ.

Но любовта ти пламна отведнъж -
внезапно бликнал извор,
дари ме с животворната си мощ
и утолои отчайващата ме до лудост жажда.

В клетвата ти за всевечна вярност
аз никога не ще те подозирам -
вярвам в теб като във божество.

И без да моля да си винаги до мен -
ще бъда само твоя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0