19.06.2018 г., 0:10 ч.

Обещание 

  Поезия
722 1 7

Мамо, аз не съм виновен, 

седях си кротко на брега, 

лошата вода ме плисна

и измокри до глава. 

 

Гледам две очи блестят

отсреща сред вълните. 

Риба щука е това, 

тази дето баба ми чете на обед. 

 

С вик назад побегнах, 

но настъпих мида. 

Изпищях от ужас, че ме стигна.

Много страшно беше... в съня. 

 

Майко, вече съм послушен. 

На плажа  ще лежа до тебе сгушен. 

Няма с другите деца да скачам по вълните, 

ще ти бъда пред очите. 

 

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Летни приключения »

11 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??