6.09.2022 г., 9:28

Обещание

1.2K 0 1

Не бях още в първи клас,

батко книжки ми четеше.

Аз го слушах във захлас,

с тях времето летеше.

 

Знаех всичките наред 

томове на братя Грим.

Да ви кажа под секрет -

Шарл Перо ми бе любим.

 

Ала честно- мусака 

бяха буквите за мен 

и се чудех как така 

чете ги батко всеки ден. 

 

Туй история е стара,

вече съм на друга гара.

Преминавам в трети клас .

Книжките чета от раз. 

 

Знам ги буквите подред,

даже правя словоред.

Вече хич не им се чудя,

даже с книжките се будя.

 

Пък и писането вдявам.

Да напиша, обещавам,

стига малко да порасна,

красива приказка прекрасна!

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Янков Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

11 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...