6 сент. 2022 г., 09:28

Обещание

1.2K 0 1

Не бях още в първи клас,

батко книжки ми четеше.

Аз го слушах във захлас,

с тях времето летеше.

 

Знаех всичките наред 

томове на братя Грим.

Да ви кажа под секрет -

Шарл Перо ми бе любим.

 

Ала честно- мусака 

бяха буквите за мен 

и се чудех как така 

чете ги батко всеки ден. 

 

Туй история е стара,

вече съм на друга гара.

Преминавам в трети клас .

Книжките чета от раз. 

 

Знам ги буквите подред,

даже правя словоред.

Вече хич не им се чудя,

даже с книжките се будя.

 

Пък и писането вдявам.

Да напиша, обещавам,

стига малко да порасна,

красива приказка прекрасна!

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Янков Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

11 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...