Обещание
547
0
0
Нежно-бяла, светла, чиста
вечно бродя със надежда,
с поглед зорък, искрен, бистър
късчета съдба подреждам.
В облак пухен аз се рея,
с вихри споря, бури боря.
С пълно гърло песен пея-
щом го мога-ще го сторя!
Плащ от мрак е моят пристан
в нощ-разкош, смола и блясък,
друго нищо аз не искам
щом над времето ще властвам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Митева Всички права запазени
