Обещавам ти вярност
Обещавам, няма никога да те предам!
От теб зависи ми животът даже!
Той беше, знаеш, като гръб издран,
на който и да се опреш не можеш!
Бе също присадена на дърво сълза -
усещаш я и виждаш, но не трепва!
Поне да я търкулне вятърът в пръстта,
от съжаление, да си изгние там несретна!
Наясно си със всичко онова "преди",
напомнящо нощта на сомнамбула -
вървящ по тънки въжени лъжи,
надявайки се никой да не го събуди!
Познаваш миналото ми добре, нали?
И затова си мое светло Настояще!
Да се откажа? Не "кога"! "Дали (!)"
еквивалент разменен имам, Щастие?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
