Jun 4, 2015, 5:53 PM

Обещавам ти вярност

  Poetry
1.2K 0 14

Обещавам, няма никога да те предам!

От теб зависи ми животът даже!

Той беше, знаеш, като гръб издран,

на който и да се опреш не можеш!

 

Бе също присадена на дърво сълза -

усещаш я и виждаш, но не трепва!

Поне да я търкулне вятърът в пръстта,

от съжаление, да си изгние там несретна!

 

Наясно си със всичко онова "преди",

напомнящо нощта на сомнамбула -

вървящ по тънки въжени лъжи,

надявайки се никой да не го събуди!

 

Познаваш миналото ми добре, нали?

И затова си мое светло Настояще!
Да се откажа? Не "кога"! "Дали (!)"

еквивалент разменен имам, Щастие?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Донова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Дани, Ева, радвам се да ви видя!
  • Много силно духом..., предателството е коварно, да живееш с един човек - и да го подцениш в очите на друг, може да се каже лукавост и лицемерие...!!!
    "Обещавам, няма никога да те предам!
    От теб зависи ми животът даже!
    Той беше, знаеш, като гръб издран,
    на който и да се опреш не можеш!"
  • Щастливо изненадана
    Дани, Дани и Ник!
  • Щастието!
    Има ли по-ценен еквивалент?
    Чудесно е!
  • Грабна ме !

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...