10.12.2020 г., 22:09

Обет без обещания...

981 0 2


Обет без обещания...

 

Завали в мен, сякаш си дъжд
и без това всяка капка е в очите ти.
Повей ме, сърцето ми отнеси с теб
и без това импулса във вятъра си ти.
Студен или топъл, повявай ме пак.
В огъня си завинаги ме прибери 
и без това си лъчите на слънцето.
Слънцето, което стопли живота ми.
Ти си земята под краката ми.
Небето в един безкраен необят.
Ти си причината слънцето да изгрява.
Цветята да разцъфтяват дори през нощта.
Ти се грижиш за мен както никой друг.
Сякаш съм цветето в градината ти.
Дари ме със щастието сърцето ми
да бъде целия ти свят…
Ти също си светът за мен!
Живецът във всяка капка живот.
Любовта, която не мога да отрека.
Животът от който няма да се откажа.
Ти си преди всичко останало.
Заставам зад гърба ти, каквото и да става.
Винаги ще пазя гърба ти, мое либе!
Ще се пазим и ще се обичаме!
А животът нека да върви,
щом един в другиго живеем…
От обещания нужда нямаме,
стига ни само да се обичаме…

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...