Обезглавен

13.01.2011 г., 23:19 ч.

Поезия » Философска

467 0 2

Обезглавен

Огнен кръг пламти в небето,
днес погребваме Света -
тук е мястото, където
господарка е Смъртта.

Черен дим души простора -
на Земята сетен дъх,
нейде в мрака тичат хора
и разкъсват с зъби плъх...

Срутват се скали в морето,
някъде отеква гръм,
тъмнина расте в сърцето,
за да се изсипе вън.

С коленете си разбити
се опитвам да вървя,
във душата с нокти впити
злостно хили се Страхът.

"Докъде така ще стигна?" -
лутам се обезсърчен,
не можах дори да мигна -
срутих се обезглавен.

* * *

Кръстове растат в полето -
гроб до гроб сред пустошта,
там е мястото, където
ще изгнием във пръстта...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

evotosh (Задгробник Евотош)

2011-01-23T20:24:02+02:00

Как защо? Не виждаш ли накъде отива Света?
rozita-p (Росица)

2011-01-14T10:28:03+02:00

Апокалиптично и лаконично.
Но защо?