Jan 13, 2011, 11:19 PM

Обезглавен 

  Poetry » Phylosophy
468 0 2

Обезглавен

Огнен кръг пламти в небето,
днес погребваме Света -
тук е мястото, където
господарка е Смъртта.

Черен дим души простора -
на Земята сетен дъх,
нейде в мрака тичат хора
и разкъсват с зъби плъх...

Срутват се скали в морето,
някъде отеква гръм,
тъмнина расте в сърцето,
за да се изсипе вън.

С коленете си разбити
се опитвам да вървя,
във душата с нокти впити
злостно хили се Страхът.

"Докъде така ще стигна?" -
лутам се обезсърчен,
не можах дори да мигна -
срутих се обезглавен.

*                 *                  *

Кръстове растат в полето -
гроб до гроб сред пустошта,
там е мястото, където
ще изгнием във пръстта...

© Задгробник Евотош All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??