13 янв. 2011 г., 23:19

Обезглавен

577 0 2

Обезглавен

Огнен кръг пламти в небето,
днес погребваме Света -
тук е мястото, където
господарка е Смъртта.

Черен дим души простора -
на Земята сетен дъх,
нейде в мрака тичат хора
и разкъсват с зъби плъх...

Срутват се скали в морето,
някъде отеква гръм,
тъмнина расте в сърцето,
за да се изсипе вън.

С коленете си разбити
се опитвам да вървя,
във душата с нокти впити
злостно хили се Страхът.

"Докъде така ще стигна?" -
лутам се обезсърчен,
не можах дори да мигна -
срутих се обезглавен.

*                 *                  *

Кръстове растат в полето -
гроб до гроб сред пустошта,
там е мястото, където
ще изгнием във пръстта...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Задгробник Евотош Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...