На снега,
свършват всички надежди –
там...
Tам на белия сняг.
Но,
когато животът отнася по нещо,
тогава умира нещо във нас –
незабелязано
и невзрачно,
тъй далечно
от всякакъв бряг,
неразбрано
и безучастно...
Mоже би нашето
собствено,
“Аз”.
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени