17.10.2007 г., 22:52

Обградена от тягостен мрак...

1.3K 0 4
Обградена от тягостен мрак,
между тези четири дебели стени,
очаквам твоето присъствие пак,
сълзите с мечти да смени.

Явяваш се пред мен почти реален,
мисля, че отново си тук, може би.
Но разбирам, че само те сънувам същият ален
и си спомням как свързвахме двете си съдби.

Далеч си сега навярно,
под ръка хванат вървиш с друга,
може някога да се срещнем случайно,
пред погледа на твоята изумена съпруга.

Леко лицемерничене няма да е излишно.
Все пак сме възпитани добре.
Вероятното ни „представление” ще е отлично,
едва ли някой ще заподозре.

Знам, животът е пред мен,
има толкова още от него да вкусвам,
има време да открия своя джентълмен
и има още толкова много да почувствам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвети Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ох, до болка познато... +защо не си ми показвала стихчетата си бе Цвети??? Много са хубави само така, напред и нагоре животът е пред теб! (гуш) 6 и тук
  • Добри идеи и стих.Хубаво е да знаеш , че има време пред теб ,и имаш -"още толкова много да почувствам!"Поздрави.
  • Миличка, така е в живота. Много добре си го изразила Тежко е да се разделиш с любим човек, но това не трябва да ни сломява. Шестица имаш от мен
  • Харесва ми идеята и оптимизмът;>

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...