Обградена от тягостен мрак...
между тези четири дебели стени,
очаквам твоето присъствие пак,
сълзите с мечти да смени.
Явяваш се пред мен почти реален,
мисля, че отново си тук, може би.
Но разбирам, че само те сънувам същият ален
и си спомням как свързвахме двете си съдби.
Далеч си сега навярно,
под ръка хванат вървиш с друга,
може някога да се срещнем случайно,
пред погледа на твоята изумена съпруга.
Леко лицемерничене няма да е излишно.
Все пак сме възпитани добре.
Вероятното ни „представление” ще е отлично,
едва ли някой ще заподозре.
Знам, животът е пред мен,
има толкова още от него да вкусвам,
има време да открия своя джентълмен
и има още толкова много да почувствам!
© Цвети Попова All rights reserved.
Много са хубави