29.08.2013 г., 12:02

Обич

800 0 6

ОБИЧ

Очите й са извор на Вселена,
която в мен от обич се роди.
Когато любовта е споделена,
създава неугасващи звезди!

Ръцете й са топлина и ласка,
уют и дом, и майки на страстта.
Те с остри нокти няма да одраскат
и няма да ме хвърлят в пропастта,

в която мъртвите любови падат 
и чезнат всички чувства и мечти.
Душата й от болките ми страда,
от радостите мои тя блести!
29. 08. 2013 г.
Русе

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румен Ченков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...