Aug 29, 2013, 12:02 PM

Обич

  Poetry » Love
796 0 6

ОБИЧ

Очите й са извор на Вселена,
която в мен от обич се роди.
Когато любовта е споделена,
създава неугасващи звезди!

Ръцете й са топлина и ласка,
уют и дом, и майки на страстта.
Те с остри нокти няма да одраскат
и няма да ме хвърлят в пропастта,

в която мъртвите любови падат 
и чезнат всички чувства и мечти.
Душата й от болките ми страда,
от радостите мои тя блести!
29. 08. 2013 г.
Русе

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румен Ченков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...