Обич
С идеали аз боравя,
не живея ден за ден!
На възглавница корава
си почива моят тлен.
А постъпките ми - грешни,
неосъдени от Бог,
оценява като смешни
съд човешки и по-строг.
Как дотегнаха ми вече
тез напътствия без път,
чувствам се като предтеча
на греховната ни плът.
А греховно ли е, питам,
да се чувстваш вечно млад
и човека да обичаш
дълго, дълго като брат?!?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Тодорова Всички права запазени
