С идеали аз боравя,
не живея ден за ден!
На възглавница корава
си почива моят тлен.
А постъпките ми - грешни,
неосъдени от Бог,
оценява като смешни
съд човешки и по-строг.
Как дотегнаха ми вече
тез напътствия без път,
чувствам се като предтеча
на греховната ни плът.
А греховно ли е, питам,
да се чувстваш вечно млад
и човека да обичаш
дълго, дълго като брат?!?
© Даниела Тодорова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
