С идеали аз боравя,
не живея ден за ден!
На възглавница корава
си почива моят тлен.
А постъпките ми - грешни,
неосъдени от Бог,
оценява като смешни
съд човешки и по-строг.
Как дотегнаха ми вече
тез напътствия без път,
чувствам се като предтеча
на греховната ни плът.
А греховно ли е, питам,
да се чувстваш вечно млад
и човека да обичаш
дълго, дълго като брат?!?
© Даниела Тодорова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
