Тихо ми шепне нощта.
Гали ме нежно с гласа ти.
Идва при мен с обичта,
скрита дълбоко в съня ти.
Няма закон за това!
Никой не го е измислил!
Как да обичаш стрела,
литнала в облаци чисти...
Как да избягаш далеч,
дето стрелата я няма...
Там да намериш човек,
който обича за двама...
© Вили Димитрова Всички права запазени