18.04.2014 г., 22:03

Обич

579 0 0

Обич

Срещнали се две деца

и изгряла любовта.

Тя била тяхната сила,

техния смисъл в живота.

 

Приятелството светло

продължило то навеки.

Живеели те със мисълта,

че животът е игра.

 

Но минали години

и те разбрали,

че животът не е игра,

а съвкупност от решения.

 

Годините минават,

а те остават неразделни -

две деца с усмивки светли

и с души като на феи.

 

Тяхната приятелска обич

превърна се от една игра

в най-прекрасната обич на света -

обичта на две пораснали деца.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станимира Гарванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...