3.02.2008 г., 10:55  

Безкрайност

2.3K 0 13

                             Как да ти простя, че не научи
                             сърцето мое да не те обича. 

                                       Д. Енчева

Той няма да те учи на любов.
И нито пък –
да спреш да го обичаш.
Мъжът е мъж, защото е готов
на всяка обич
вярно да се врича.

И тук, и там –
при Нея и при теб –
еднакво щедър
и еднакво искрен,
ще те спечели,
ще те предаде...
И точно затова
ще го поискаш.

Той няма да те учи...
Ти сама
под мъжките му ласки ще пораснеш.
И като малка влюбена земя,
ще се изгубиш
във една безкрайност,


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ще откъсна любимото ти цвете
    и със сърцето си ще го докосна,
    с утрото ще го окъпя с роса
    и с изгрева ще го даря на тебе.
    И нека мириса за мен да ти напомня,
    цветчетата да ти се усмихват и
    за моята любов да ти нашепват нежно.
    Поздрави и усмивки Ели!
    Хубава вечер и приятни сънища ти пожелавам!
  • Пишеш прекрасно...Поздравления!!!
  • Благодаря ти, Гергана!

    Ще цитирам двата момента:

    "Ще онемее утрото,когато разбере
    как само с теб във нощите
    било ми е добре" - М. Белчев
    И
    "Утрото край нас ще онемее",
    ще потръпне идващият ден." - Елица

    Не виждам съвпадение на израз, нито на любовна ситуация.
    Колко различни поети са използвали едни и същи изрази - в различен контекст:"Любовта си отива". "Младостта си отива", "Няма връщане назад" и много други.
    Приемам забележката на Жулиета като недоразумение.
  • Стихът е чудесен, за което и аз най- искрено те поздравявам. Стилът ти напомня на големи български текстописци, писали песни на Лили. Но това съвсем не означава, че си взаимствала, просто си добра, колкото тях... Черна Роза(Жулиета Великова) е имала впредвид песента:"Не всичко е пари, приятелю". Текстът е на Михаил Белчев.
  • Браво!!!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...