31.01.2012 г., 17:01

Обич без рими

938 0 3

 

 

                                     ОБИЧ  БЕЗ  РИМИ

 

                        Затворена в ритмичната поезия,

                         забравих, че животът ми е в проза.

                         Усетих страх. Видях римувана

                          самата смърт, в отчаян некролог.

                          А някога се срещах с упокойно

                           слово, написано за празна, култова

                          прищявка. С обичта си искам да говоря

                           нощем, тайно - пак да ù разказвам

                           за тъгата. Без другите да разберат,

                           че мога да споделям своята болка.

                            Няма да ù пея псалми, нито ще ù пиша

                            хвалебствени измислици - да не умре!

                            На човек му трябва да повярва,

                             че някой друг наистина го слуша.

                             Единствено на Бог не му е нужно.

                             Нека да останем пак двете с обичта.

                                Тя е църквата - аз  изповедта.

 

                                                Wali (Виолета Томова)

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И аз бях тук !Поздрав!
  • " ... С обичта си искам да говоря
    нощем, тайно - пак да ù разказвам
    за тъгата. Без другите да разберат,
    че мога да споделям своята болка.
    Няма да ù пея псалми, нито ще ù пиша
    хвалебствени измислици - да не умре!..."
    Благодаря, Вили!
  • ,,Единствено на Бог не му е нужно,,-човек е роден за човека.Какво сме иначе...Поздрав,Виолета!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...