Jan 31, 2012, 5:01 PM

Обич без рими

945 0 3

 

 

                                     ОБИЧ  БЕЗ  РИМИ

 

                        Затворена в ритмичната поезия,

                         забравих, че животът ми е в проза.

                         Усетих страх. Видях римувана

                          самата смърт, в отчаян некролог.

                          А някога се срещах с упокойно

                           слово, написано за празна, култова

                          прищявка. С обичта си искам да говоря

                           нощем, тайно - пак да ù разказвам

                           за тъгата. Без другите да разберат,

                           че мога да споделям своята болка.

                            Няма да ù пея псалми, нито ще ù пиша

                            хвалебствени измислици - да не умре!

                            На човек му трябва да повярва,

                             че някой друг наистина го слуша.

                             Единствено на Бог не му е нужно.

                             Нека да останем пак двете с обичта.

                                Тя е църквата - аз  изповедта.

 

                                                Wali (Виолета Томова)

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета Томова All rights reserved.

Comments

Comments

  • И аз бях тук !Поздрав!
  • " ... С обичта си искам да говоря
    нощем, тайно - пак да ù разказвам
    за тъгата. Без другите да разберат,
    че мога да споделям своята болка.
    Няма да ù пея псалми, нито ще ù пиша
    хвалебствени измислици - да не умре!..."
    Благодаря, Вили!
  • ,,Единствено на Бог не му е нужно,,-човек е роден за човека.Какво сме иначе...Поздрав,Виолета!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...