Valdemaro (Валдемар)
66 181
23.07.2014 г., 21:47 ч.

Обич и мъка 

  Поезия
627 0 8

Все не намирам посока към тебе.

Минах пустини, морета, гори.

В тръни краката си боси раздирах,

газех води, а пък нямам сълзи.

Клади запалих, разплаках и здрача.

Слънцето скарах с Луната - без свян.

Дадох очите си, друг да заплаче,

все пожелавах любови насън.

Всички мечти разпилях, като вятър.

Птици догоних със мъртви крила.

Пеех, когато небето заплаче,

радвах се щом е умряла звезда.

Всичко погубих - едно ми остана,

чакан, нечакан, към теб да вървя.

Кретам с тояжка, прегърбен от рани.

Обич ти нося... и мъка... ела...

 

© Валдемар Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??