Обич и мъка
Все не намирам посока към тебе.
Минах пустини, морета, гори.
В тръни краката си боси раздирах,
газех води, а пък нямам сълзи.
Клади запалих, разплаках и здрача.
Слънцето скарах с Луната - без свян.
Дадох очите си, друг да заплаче,
все пожелавах любови насън.
Всички мечти разпилях, като вятър.
Птици догоних със мъртви крила.
Пеех, когато небето заплаче,
радвах се щом е умряла звезда.
Всичко погубих - едно ми остана,
чакан, нечакан, към теб да вървя.
Кретам с тояжка, прегърбен от рани.
Обич ти нося... и мъка... ела...
© Валдемар All rights reserved.
