19.11.2022 г., 19:39 ч.

Обич моя синеока 

  Поезия
645 2 7

Обич моя синеока,

разтуптяна до несвяст.

С твойто синьо съм високо

и свободен в твойта власт.

 

Ти, загадъчно незрима,

разпиляваш страст безмерна.

Като младо руйно вино –

буйна, нежна, лековерна.

 

Остани такава още,

неизвестно дълго време.

Утолявай жадни нощи,

светлина разпръсквай денем.

 

Ала аз ще се напия –

в сладостта таиш омая.

Неочаквана стихия,

дето безразсъдство вае.

 

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??