Обич моя синеока
Обич моя синеока,
разтуптяна до несвяст.
С твойто синьо съм високо
и свободен в твойта власт.
Ти, загадъчно незрима,
разпиляваш страст безмерна.
Като младо руйно вино –
буйна, нежна, лековерна.
Остани такава още,
неизвестно дълго време.
Утолявай жадни нощи,
светлина разпръсквай денем.
Ала аз ще се напия –
в сладостта таиш омая.
Неочаквана стихия,
дето безразсъдство вае.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Данаил Таков Todos los derechos reservados
