Обич моя синеока
Обич моя синеока,
разтуптяна до несвяст.
С твойто синьо съм високо
и свободен в твойта власт.
Ти, загадъчно незрима,
разпиляваш страст безмерна.
Като младо руйно вино –
буйна, нежна, лековерна.
Остани такава още,
неизвестно дълго време.
Утолявай жадни нощи,
светлина разпръсквай денем.
Ала аз ще се напия –
в сладостта таиш омая.
Неочаквана стихия,
дето безразсъдство вае.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Таков Все права защищены
