27.02.2010 г., 19:04

Обич несравнима

1.2K 0 0

Една любов, чиста и голяма,

една обич, с нищо несравнима,

привързаност неповторима,

обичам я аз повече дори от мама!

 

Тя научи ме как да смятам, 

тя научи ме да пиша и чета,

на нея винаги аз мога да разчитам,

всичко мога да ù доверя!

 

Тя е ангел, паднал от небето,

тя е цвете, разцъфтяло в полето,

нейната душа е изключително добра,

тя е най-невероятната, моята сестра!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....