Един мой приятел, към петдесет
се ожени за двайсетгодишна.
Злобните започна да ги тресе,
че нищо не струва, че тя си е нищо.
През чужди очи, придирчиви и строги,
тя наистина не беше красавица.
Грозното пате...С дълги ръце...
Не снежинка, а кална лапавица.
Какво ли пък толкова в нея намери?!
Защо точно в нея се влюби?!
Хората обичта еднакво не мерят,
до болка понякога груби... ...