Обич побеляла
Един мой приятел, към петдесет
се ожени за двайсетгодишна.
Злобните започна да ги тресе,
че нищо не струва, че тя си е нищо.
През чужди очи, придирчиви и строги,
тя наистина не беше красавица.
Грозното пате...С дълги ръце...
Не снежинка, а кална лапавица.
Какво ли пък толкова в нея намери?!
Защо точно в нея се влюби?!
Хората обичта еднакво не мерят,
до болка понякога груби...
А е толкова простичко, щом земята цъфти,
щом поникват тревите и зазрява ли житото!
Щом и птица политва в море от лъчи,
щом и жребият носи насита!
А тя си наложи да бъде незрима...
Добрият петдесетгодишен съзря
в нея нещо, което самата тя не съзираше.
А тя за награда се разхубавяваше.
Той и довери всичките си неща.
Всичко свое с нея делеше.
Тя му роди детенце.
Той и се поклони до земята.
Струваше и се, че това е сън.
Мислеше си, че не го заслужава.
Чудеше се защо се случи това.
Той не се бъркаше.
Стигаха му умът, силите и сърцето и този път.
Неговата бяла обич беше до нея.
Помагаше и с възхитените си очи.
Тя държеше високо главата си.
Под този поглед животът бягаше напред.
Момичето порасна като дръвче - вкорени се,
укрепна и като че ли за благодарност
за спокойствието, за това, че не я излъга и обиди,
тя в зрелостта си стана такава, каквато
той я видя като млад - дълбоко задрямала Красота!
Изведнъж се разлисти. Пищно. Богато.
Отоново се зачудиха наоколо:
- Какво се случи с нея?!
Защо?! Откъде се появи това чудо?!
А моят приятел мълчеше...
Упорит труд и воля - никакво чудо!
Той поиска така. На чудесата не вярваше.
Уверено. Решително. Властно.
Със своята Обич я извая от кал
и се оказа, че е прекрасна!
© Красимир Дяков Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Браво Зем! С твое позволение тази фраза ще запазя в "любими": Под този поглед животът бягаше напред
-
Благодаря ви! Зем.
-
Прекрасно!Красива и щастлива приказка!
-
поздрав
-
Благодаря ви! Зем.
-
Аз нямах предвид "измислица", а приказка
И толкова по-добре, че двамата приказни герои са ти близки и обични!
Колкото до разни, които пишат по ГСМ-та... ти защо си им читател изобщо
Чета с удоволствие и много емоция стиховете ти, ZEM! -
Мило и разтърсващо, Зем...!
-
Вълшебно е!Поздрави!За първи път,тук чета за такова пълно щастие.Поздравявам те ,описал си го прекрасно!А,на твойте приятели им желая здраве и все така да се обичат!Истинската любов няма предели!
-
Тази сутрин по джиесема ме нарекоха "драскач"...всички мислели така...
Вашето внимание зачерта тази теза с дебела черта!
Благодаря ви момичета от сърце!
Зем. -
Истина е! Любовта прави чудеса стига да имаш късмета да я срещнеш!
-
Телата ни остаряват,но душите ни остават млади! Любовта просто търси сродна душа,за да разцъфти...това е!
Нека са щастливи! -
Тина не е приказка! Този човек ми е като брат, а вторият пример е по-голямата ми племенница - това са първообразите.
-
Приказка, в която обичта създава чудесата. Щастлива приказка и красива!
-
Хубаво или не аз съм щастлив че в това което правя намирам вашата подкрепа!Зем.
-
Благодаря ви! Зем.
-
А е толкова простичко, щом земята цъфти,
щом поникват тревите и зазрява ли житото!
Щом и птица политва в море от лъчи,
щом и жребият носи насита! -
Любовта прави хората красиви.А ти...пак ме възхити!Поздрав с усмивка!
-
ЗАЩОТО ТЕ ОБИЧАМ, ЗАТУЙ СИ ТИ КРАСИВА!
Казал го е един поет!
Да, обичта е вълшебна сила. Тя носи и дарява красота!
Поздравления за хубавият стих! -
Какво ли не може да направи истинската обич!?!?!Тя прави чудеса и ти го потвърди!!!От сърце ти желая щастие!!!
-
Мъдър си!
Виждаш с душата!
Стиховете ти говорят! -
Няма възраст за сърцето,знаеш го.Поздрав.
-
"дълбоко задрямала Красота..."!
какво ли не прави обичта
Поздрав! -
Е-еее, остави ме без думи!
Поздравления, Зем!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
