26.03.2008 г., 12:15 ч.

Обич (първа стъпка) 

  Поезия » Любовна
677 0 4

Обич

 

Понякога си мисля, че обич няма на света,
или пък я има, но при мене не дохожда тя.
Сърцето ми, обичало тъй много и тъй силно,
обречено да страда и да е безсилно.
В бездната на мрака е моята душа,
не знаеща дали е истина, или лъжа...
Животът с мръсните си нокти
изподра лицето мое
и изцапа го така, че сърцето
да не може да си каже:
"На него ще отдам душата своя!"
Тъй много имена обикнах аз
и изпращах ги със сълзи и без глас.
Сега поредното момче,
разбило моето сърце, си тръгва,
а аз оставам със надежда,
че животът ще ни се смили
и отново ще ни събере...
Поредно "сбогом" аз изричам
и тялото си в сълзи пак обличам.
Да обичам ми е забранено...
името му да изричам нерешено...

 

26.05.02

Това беше пъвата ми стъпка в поезията, когато бях на 12 години...

Дано ви хареса:)

© Теодора Драгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??