Обич (първа стъпка)
Обич
Понякога си мисля, че обич няма на света,
или пък я има, но при мене не дохожда тя.
Сърцето ми, обичало тъй много и тъй силно,
обречено да страда и да е безсилно.
В бездната на мрака е моята душа,
не знаеща дали е истина, или лъжа...
Животът с мръсните си нокти
изподра лицето мое
и изцапа го така, че сърцето
да не може да си каже:
"На него ще отдам душата своя!"
Тъй много имена обикнах аз
и изпращах ги със сълзи и без глас.
Сега поредното момче,
разбило моето сърце, си тръгва,
а аз оставам със надежда,
че животът ще ни се смили
и отново ще ни събере...
Поредно "сбогом" аз изричам
и тялото си в сълзи пак обличам.
Да обичам ми е забранено...
името му да изричам нерешено...
26.05.02
Това беше пъвата ми стъпка в поезията, когато бях на 12 години...
Дано ви хареса:)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Драгиева Всички права запазени
Поздрав!
