5.06.2009 г., 12:29

Oбич се ражда в синхрон

1.1K 1 42

Прехапала устни по детски,
      набърчила чипо носле,
една Пепеляшка се пази
      за свойто любимо момче,
което в неделя, след служба
      на кея ще е до зори -
жадуващ, в безкрая се вглежда
      и търси красиви очи.

Докоснали длани, ще могат
      в небе от любов да летят,
с делфини ще плуват и слушат
      как вятърни звуци трептят.  
Когато сред звездна омая
      потънат очите им в сън,
сърцата сами ще узнаят
      как обич се ражда в синхрон.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...