Jun 5, 2009, 12:29 PM

Oбич се ражда в синхрон

  Poetry » Love
1.1K 1 42

Прехапала устни по детски,
      набърчила чипо носле,
една Пепеляшка се пази
      за свойто любимо момче,
което в неделя, след служба
      на кея ще е до зори -
жадуващ, в безкрая се вглежда
      и търси красиви очи.

Докоснали длани, ще могат
      в небе от любов да летят,
с делфини ще плуват и слушат
      как вятърни звуци трептят.  
Когато сред звездна омая
      потънат очите им в сън,
сърцата сами ще узнаят
      как обич се ражда в синхрон.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...