Обич за обич
Исках обич за обич,
и със своята правда в ръка,
тръгнах една утрин
с надежда - истинска да си набера!
Страхът си-облякох със вяра
и продължих през тъмна гора,
пълзяха трънливите чувства...
... светулка просветна...
до нея - видях! Беше Тя!
Затича се...
Препъна се в камък -
уплашена от тази цена!
Везната от чувства проплака -
моята, май... натежа!
Елеонора Крушева
© Елеонора Крушева Всички права запазени