Обичах те...
Обичах те...
Обичах те, а ти забрави,
загърби нашите щастливи дни,
обичах те, а ти ме изостави
с очи препълнени със сълзи.
Обичах те и давах всичко -
ум, сърце, обич и душа.
За теб това не значеше ли нещо?
Дори изписаната на лицето ми тъга???
Обичах те, но бях просто пречка,
тръгна си без причина, ей така,
бях поредната използвана играчка,
прелъстена и захвърлена в нощта.
Обичах те, но ето че го стори,
захвърли ме без капка жал. Как можа?
Уби безвъзратно любовта ми,
прекърши всичко нежно в моята душа.
Обичах те и още те обичам,
понякога се ненавиждам за това.
Но какъв е смисълът да те отричам?
Част от живота е да мога да прощавам и греша!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© fervor Всички права запазени
Хареса ми много.
